Първата часовникова кула под формата на дървена конструкция с часовников механизъм е вдигната на хълма още в периода 1578–1611 г. Часовниковият механизъм бил изработен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало не с циферблат, а с камбанен звън, който огласял града всеки ден по обяд. Първото и споменаване на кулата се намира в описанията на френския пътешественик Льо Февър, който минава през Пловдив:

... На другия хълм има Часовникова кула, която отмерва часовете денонощно по френски маниер ...

В началото на XIX в. дървената конструкция на кулата била напълно унищожена от пожар. През 1809 г. започва строителство на кулата от камък. В сегашния си вид тя е завършена през 1812 г. и е висока 17,5 м. Името на майстора не е известно, но като модел са били използвани морските фарове.

В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, тепето Данов хълм е наименован Часовия хълм. През 1883 г. в нея е поставен нов голям часовник, изработен във Виена. През 1909 г. каменният градеж е ремонтиран от бригада брациговски майстори.

През 40-те години на ХХ в. часовникът спира да работи. Той е демонтиран и предаден на Етнографския музей в града, а след това загубен. След това е възложено на карнобатски майстор майстор Димитър Тодоров да направи копие на часовника по запазените от 1882 г. чертежи. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично, като за целта е нужна огромна физическа сила – тежестите на часовника са над 100 кг.

В първите години на XXI в. сградата на часовниковата кула е разбита, но през 2004 г. механизмът е ремонтиран от майстора Георги Долчинков.

На върха на Сахат тепе между старата часовникова кула и днешната радио релейна кула се е намирала „барутницата” - турски барутен погреб. На 3 август 1932 г. Пловдивската община обявява конкурс за предприемачи за построяване на бюфет. Шест месеца по-късно, на 19 февруари 1933 г., ресторантът започва да посреща клиенти. Проектът е на известния пловдивски архитект Никола Овчаров (1892-1974). Постройката е едноетажна, в модерния тогава Баухаус стил и хармонира със средата. 

В бюфетЪ тогавашният кмет Божидар Здравков посреща кметът на Букурещ Добреску през май 1933 г., а през август – видният френски политик, държавник, бивш министър-председател, историк и писател Едуард Ерио, придружен от българския премиер Никола Мушанов. Там ги очаква оркестър, който изсвирва Марсилезата, последвана от българския химн.

След 9-ти септември ресторантът продължава да работи и да е любимо място за пловдивчани  под името „Младежка  среща”. През 1975 година легендарното заведение е съборено окончателно с цел да се издигне ново, по-голямо и по-модно, наречено "Хеброс”. Плановете са изготвени от Проектантската организация под ръководството на архитект Атанас Каишев и инженер Андон Гугушев. Намерението обаче не се реализира и нов ресторант на същото място не е построен.

В наши дни е запазен единствено фонтанът. Обсъждана идея за възстановяването на бюфета в предишния му вид, но без резултат.

На първата снимката долу е някогашния БАЗАР ЧИПЕВ. Самата снимката вероятно е от края на 40-те години или от началото на 50-те. Базарет е по идея на предприемача Нешо Чипев - известен аптекар и издател. Бил е образован и уважаван гражданин, познавал се е с Ататюрк и с чешкия президент Масарик. Базарът е построен около 1923 г. и разрушен около 1960 г. При строежа му се открива входът на Римския стадион и останки от уникален воден часовник.

През месец септември 1962 г. в Пловдив е открито Бирхале „Каменица“. В онези години става емблематично за младите пловдивчани заведение. Намира се в лявата страна на стълбите.

Работното му време е от 23:00 до 4:00 часа сутринта. Има вариететни програми и музика. В него е поставено началото на също емблематичният клуб „Искра 100“. Наречен е така на името на излизащия през това време младежки вестник „Комсомолска искра“ и 100 на бройките места в заведението. Домакини са младежи от пловдивските предприятия, а специални гости са известни писатели, поети, художници, спортисти, артисти, музикални изпълнители от Пловдив и страната. В програмата присъстват и чуждестранни изпълнители. Входът е с покани.

По-късно мястото се преименува на „Дивите петли“, но все така остава любимото заведение на пловдивските младежи. Собственост e на братя Чинкови (родопчани) и сервирали родопска кухня. Играел се е билярд и моникс (според Лулчо Стоянов).  Дансингът е бил под главния вход на античният стадион.